18.02.2010 г., 19:56

Менте живот

1.1K 0 9

 

 

Реших със търговия да се хвана.

Накупих стока, случи се  менте.

Оплаках се, но ужас ме обхвана:

 - Мъртъв си! – отвърнаха ми ТЕ.

Купих дом – просторен и модерен.

Отдъхна си и моето сърце...

Животът в него стори ми се черен –

строили са го с левите ръце.

Влюбих се във ласкава  девица.

Ах, Боже мой, любовен апогей!

От тотото улучих, брат, шестица!

Излъган бях! “Девицата” бе ГЕЙ.

Заглеждах се в съседката си Нада.

Тя имаше гърди като балкон.

Ала разбрах с горчива изненада –

те били пълни с мъртъв силикон.

Ожених се. Вземах момиче “скромно”

от сой известен сред елита наш.

Тя била, братко, с досие огромно –

“Мадам” известна в онзи палав бранш.

Бях фен на политици речовити,

за тях гласувах с двете си ръце.

Сега разбрах, че били те бандити

и съкрушиха моето сърце.

Отчаян бях решил да се обеся,

но и въжето случи се  менте.

Тъкмо на греда да се провеся,

скъса се проклетото въже.

Не бих могъл дори да се напия,

у нас и алкохолът е фалшив.

Но сръбна ли си аз менте ракия,

е все едно дали съм още жив.

Залъгват ни с МЕНТЕТА, мили братко!

Живеем с тебе кофти „нов” живот.

Дори животът е МЕНТЕ... Накратко,

тук всеки менти бедния народ!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е като видя нещо такова и си казвам : Ето, това е!!!Тежко,ама не като камък!Волно,ама не като балон!Голата истина,но казана поетично! Много е хубаво!Поздрави!!!
  • страхотен стих ! смяля съм се със сълзи....това за съжаление е България в момента...6+
  • Така е, животът ни е менте!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...