Feb 18, 2010, 7:56 PM

Менте живот

1.1K 0 9

 

 

Реших със търговия да се хвана.

Накупих стока, случи се  менте.

Оплаках се, но ужас ме обхвана:

 - Мъртъв си! – отвърнаха ми ТЕ.

Купих дом – просторен и модерен.

Отдъхна си и моето сърце...

Животът в него стори ми се черен –

строили са го с левите ръце.

Влюбих се във ласкава  девица.

Ах, Боже мой, любовен апогей!

От тотото улучих, брат, шестица!

Излъган бях! “Девицата” бе ГЕЙ.

Заглеждах се в съседката си Нада.

Тя имаше гърди като балкон.

Ала разбрах с горчива изненада –

те били пълни с мъртъв силикон.

Ожених се. Вземах момиче “скромно”

от сой известен сред елита наш.

Тя била, братко, с досие огромно –

“Мадам” известна в онзи палав бранш.

Бях фен на политици речовити,

за тях гласувах с двете си ръце.

Сега разбрах, че били те бандити

и съкрушиха моето сърце.

Отчаян бях решил да се обеся,

но и въжето случи се  менте.

Тъкмо на греда да се провеся,

скъса се проклетото въже.

Не бих могъл дори да се напия,

у нас и алкохолът е фалшив.

Но сръбна ли си аз менте ракия,

е все едно дали съм още жив.

Залъгват ни с МЕНТЕТА, мили братко!

Живеем с тебе кофти „нов” живот.

Дори животът е МЕНТЕ... Накратко,

тук всеки менти бедния народ!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е като видя нещо такова и си казвам : Ето, това е!!!Тежко,ама не като камък!Волно,ама не като балон!Голата истина,но казана поетично! Много е хубаво!Поздрави!!!
  • страхотен стих ! смяля съм се със сълзи....това за съжаление е България в момента...6+
  • Така е, животът ни е менте!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...