radiola (Рада Димова)
176 3129
4.10.2013 г., 22:47 ч.  

Ментов чай 

  Поезия
685 0 7

 

 

                              Отпивам чашата си ментов чай,

                              а слънцето на хълма  ляга,

                              потапям се във моя собствен рай,

                              умората ми някъде избяга...

                                  ... където времето в един сезон е спряло –

                                     наситено със есен, приглушено...

                                  ... където черното е тъмнобяло

                                     и грозното е често съвършено...

                                  ... където мислите са съвместими

                                     с небето, с птиците, със свободата...

                                  ... и грешки от любов са допустими,

                                     и все по–сладка е водата...

                                  ... и всичко си отива по местата,

                                     като в красив, но сложен пъзел...

                                  ... на който знам картината каква е:

                                     душата ми – развързан възел!

                               Отпих от чашата си ментов чай

                               и залезът във мен се вмъкна...

                               Не е от ментата,  а вътре май

                               камбана някаква замлъкна...

 

 

                                

                                     

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??