5.05.2017 г., 10:22

Мерак за съдбовен знак

528 0 0

                                                               Мерак за съдбовен знак

                          

                                                          Стои стаéн в душата ми мерак –

                                                          съдбата да направи ясен знак,

                                                          че ще ме сложи на висок пиедестал,

                                                          там където Наполеон е стоял.

                     

                                                           Ще ме обкичи със слава,

                                                           слава такава, като нажежена лава,

                                                           която преградите гори, събаря

                                                           и широк път в обществото отваря.

                                         

                                                           Хубав път, добре огладен,

                                                           пътуваш с ,,Мерцедес", не си вече гладен,

                                                           отстрани поздравява те тълпата,

                                                           подарява ти в красиви букети цветята.

                                     

                                                           Какъв прекрасен, сладък сън..!

                                                           Някаква сирена пак вие отвън..!

                                                           Пътува по пътя, добре огладен,

                                                           НЯКОЙ със свита и добре ояден..!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....