May 5, 2017, 10:22 AM

Мерак за съдбовен знак

  Poetry
531 0 0

                                                               Мерак за съдбовен знак

                          

                                                          Стои стаéн в душата ми мерак –

                                                          съдбата да направи ясен знак,

                                                          че ще ме сложи на висок пиедестал,

                                                          там където Наполеон е стоял.

                     

                                                           Ще ме обкичи със слава,

                                                           слава такава, като нажежена лава,

                                                           която преградите гори, събаря

                                                           и широк път в обществото отваря.

                                         

                                                           Хубав път, добре огладен,

                                                           пътуваш с ,,Мерцедес", не си вече гладен,

                                                           отстрани поздравява те тълпата,

                                                           подарява ти в красиви букети цветята.

                                     

                                                           Какъв прекрасен, сладък сън..!

                                                           Някаква сирена пак вие отвън..!

                                                           Пътува по пътя, добре огладен,

                                                           НЯКОЙ със свита и добре ояден..!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...