Мераклия
Разхожда се в гората един ловец незнаен –
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото,
за мряна рибка сладко си мечтае.
Заляга, цели се, примигва в мерника,
облизва лигите потекли –
тиган на огъня е сложил
и цвърка в него олиото на мерака му.
Сърнички, мечки, че даже и глигани
напират към капаните,
да хапнат от поставените щедро
под похлупак примамки.
Дори и Кума Лиска
мечтателно притръпна,
набухна си опашката
и към капанчето се втурна.
И, Боже мой, какво се случи!
Капанчетата пълни с животинки -
овързани, притиснати, очакват
ловецът само спусъка да дръпне.
А той, седи във оврага,
мустачките поглажда
и хич не дърпа спусъка.
Защо ли?
Ами, да ви кажа -
май празна му е пушката.
Затуй си ходи гладен.
12.05.2001 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
