Кръстосан крак на котарак,
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани,
от сой на кралски Кот избрани...
Къде е котешката слава?
Каква ли котка му остава?
Къде ще кацне котарака?
Какво ли с тази днес го чака?
© Людмила Стоянова Всички права запазени