6.09.2017 г., 20:23

Меркантилно

1.3K 0 5

Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта, 
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети, 
тъпчем я във портмонета, 
влагаме в проекти, 
и пестим за черни дни...  

Душите ни по канибалски,
ядат себеподобни, 
меркантилно ненаситни,
гинат в студ и глад. 
Колкото и да получиш,
накрая трябва да дадеш,
трудно е да си отдаден, 
без да търсиш полза от това...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...