Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети,
тъпчем я във портмонета,
влагаме в проекти,
и пестим за черни дни...
Душите ни по канибалски,
ядат себеподобни,
меркантилно ненаситни,
гинат в студ и глад.
Колкото и да получиш,
накрая трябва да дадеш,
трудно е да си отдаден,
без да търсиш полза от това...
© Misteria Vechna All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
