Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети,
тъпчем я във портмонета,
влагаме в проекти,
и пестим за черни дни...
Душите ни по канибалски,
ядат себеподобни,
меркантилно ненаситни,
гинат в студ и глад.
Колкото и да получиш,
накрая трябва да дадеш,
трудно е да си отдаден,
без да търсиш полза от това...
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
