9.06.2020 г., 23:41  

Бонбони "Мерси"

995 0 0

Една кутия "мерси"
подари ми днес сърцето ми
- Благодаря, че оцеля! - каза ми.
и за тебе продължава да тупти.

 

Каза ми с надежда
- Моля те, мълчи..
той не знае колко те боли.
И усетих ножа в(ъв) сърцето си.

 

Думи отровни пророни ти
сълзи отново стичат се по лицето ми
а сърцето кутията с "мерси" подава ми
и удар то прескочи.

 

Каза ми с надежда
- Моля те, мълчи..
той не знае колко те боли.
и усетих ножа в(ъв) сърцето си.

 

За поред път на земята повали ме
място от ножове вече не остана
сърцето кутията подава ми,

но вече празна е.. като душата ми.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...