4.09.2006 г., 13:08

МЕСАЛИНА

1K 0 14


                              МЕСАЛИНА

                              Страстно,
                              младата жена
                              кръшната снага извива
                              и греха си,
                              и срама,
                              тя на  черен кок навива.....

                              В огледалото очи
                              вперва властно,
                              дяволито....
                              Огледалото мълчи.
                              Тя настойчиво го пита.

                              Сякаш лудата мечта
                              вика страст непреживяна...
                              -А от мене на света
                              няма по-красива,няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми и този стих!!!
    Поздрави отново!!!
  • Харесва ми стихото!
  • Сластно,
    младата жена
    кръшната снага извива
    и греха,
    без срам,
    тя на кок навива.....

    В огледалото очи
    вперва властно,
    дяволито....
    Огледалото гълчи
    и настойчиво го пита.

    Огледалото смутено
    шепне ужасено - в страх:
    -Не! От тебе на света
    няма по-красива,няма!
  • Прости МУ БОЖЕ,АЗ му прощавам
  • писателче-направи си сайт и тогава гони , и престани да квалифицираш хората като тъпаци и простаци това е толкова гнусно че повече нямя накъде!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...