10.06.2012 г., 13:18

Месалина до Казанова

767 0 5

Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=281294

Отново благодаря на Николай (ringo2)

Ех, вземи ме „Казанова”!

Мен ми викат „Месалина”.

Славата ми не е нова,

 бройките ми - над стотина.

 Вече някак си предчувствам,

 яко с теб ще си живеем

 и в любовното изкуство

 дарбите си ще пилеем...

 Ти омъжени женички

 ще забърсваш без проблеми,

 със съпрузите, горкичките,

 аз без свян ще се заема...

 Няма хич да те ревнувам

 и хомот да ти надявам,

 доста селско ми се струва,

 а не си и заслужава...

 Алкохолни маратони

 ще прощавам със усмивка...

 Дай ми оргии, купони,

 нови свалки и забивки.

 Сто процента с мен ще случиш,

 веща съм във занаята...

 Но един въпрос ме мъчи:

  А какви ще са  децата??

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много ми хареса!
    Много те бива в поезията!
    Поздравления!
  • Поздрави, Нина!
  • Този Николай, ме направи разногледа то не беше посвещения ,то не беше чудо, а това последното вече бие на забивка,ха ха.Ех Нинче като ми е тъжно търся страничката на Николай,а после твоята защото знам че играта продължава и на всяко негово ти ще реагираш с още по интересно.Дали този шегобиец Николай,знае какъв прекрасен човек си.Душичка.Да го поканим лятото у дома на парти, пък после ще има да четем дебати.Жалко че не умея да пиша поезия, за да се вмъквам и аз.Ти вече можеш да видиш края на романа ми,а лятото може да има и книжка.Това е краят,повече няма.
  • Страхотна сатира, Нина! ?? Поздравления!
  • Готино! Хареса ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...