Месечинка Стоян кълнеше
Месечинке, ле, Небеснице,
що Месечинке изгрея
на бяла деня, на пладне?!
Вълчица ли стадо ще души,
огън ли плевня ще гори?
- Стоене, Дели Стоене,
Стоене, ле, баш кехая,
помниш ли , Стоене, знаеш ли
га ходи лани по Драмско?
Га люби мома драмчанка?
А пък си беше невестин...
Кога И коси милваше,
невестица ти кърмеше.
Кога я, Стоене, любеше
невестица люлка люлеше.
Клет да си, Стоене, проклет да си!
Месечинкина клетва най-боли!
Невестина сълза най-тежи!
Тебе ще огън да гори!
Тебе ще мъка да души!
Цял живот жива-разлъка!
Кога вълчица завие,
твоята душа да вие!
Кога ветер засвири,
твоят кавал да плаче!
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Що я залюби таз мома чужда, та Месечинкина клетва теб сега да спохожда !? Невернико !...
-
...И диня за мезе, Зем, сипах му!
-
Шарена черга на лунна пътека расла Краси! Светло и пъстро да е! Стоянчо специално те поздравява! Чакаме си следващите и бъкличката с винцето да не забравиш! Наздраве Зем.
-
Да! Това е талант!! Каквото подхванеш - песен се ражда и право в сърцето пронизва...
-
Невестина сълза най-тежи!
Нямам думи колко ми хареса!!!! -
Ех,колко хубаво!!!Като шарено тъкана черга-най-жълтото жълто от луната,кадифено лилаво от стастта,огън-червено от вината и най-черното черно от клетва...А в Стояновата душа-ветрове...Ех...!
-
Прекрасно фолклорно звучене! Магичен стих, ЗЕМ! Много, много ми хареса! Но някак незавършено ми звучи... Сякаш очаквах Стоян да продума нещо на Месечинката Небесница (на финала) - нещо като проплакване, изповедно...
Месечинке, ле,
Месечинке, Небеснице,
клет съм,
сиромах съм, проклетнице,
твоята клетва гърди ми душú,
гърди ми души,
като змия пазвата ми суши,
невестина сълза ме гори,
гори ме и душата пламти.
Месечинке, ле,
Месечино, омайнице,
сам съм сред вълци, потайнице,
твойта, ле, клетва застигна ме
и в единак ме превърна, ле...
Несполучлив е опитът ми...
Ти можеш да го направиш като фолклорна магия! За такава поезия се иска дарба – а ти я имаш, ЗЕМ!
Сърдечен поздрав, Поете! -
Ех, стопли ми душата рано, рано с тия напеви...
-
хубаво хареса ми браво
-
От раклата на баба песен лее се от душа
за човешката радост,за човешката тъга.
Страхотно е!Поздрави и от мен. -
!!!
Аплодисменти, Зем.!!! -
"Месечинкина клетва най-боли!
Невестина сълза най-тежи!"
Много хубаво Зем!
Някога бях писала стих "Не говори", че Луната е детектор на лъжите,
усмихва се над нас и нежно бди. -
ЗЕМ!!!
Чудно е... Лее се...
Искам още!!! -
тези са ми от любимата кройка, Зем, много хубаво, браво
-
И аз харесах!
Поздравления! -
Обичам звуците от тази стара ракла.
Благодаря, започна ми с мило деня...
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Женен си, моми любиш
и невестата си лъжеш
Нека Месачинката те прокълне
И клетвата й да се сбъдне!
А аз ти пожелавам да ни радваш още с такива фолклорни магии!
Поклон!