Месечинка Стоян кълнеше
Месечинке, ле, Небеснице,
що Месечинке изгрея
на бяла деня, на пладне?!
Вълчица ли стадо ще души,
огън ли плевня ще гори?
- Стоене, Дели Стоене,
Стоене, ле, баш кехая,
помниш ли , Стоене, знаеш ли
га ходи лани по Драмско?
Га люби мома драмчанка?
А пък си беше невестин...
Кога И коси милваше,
невестица ти кърмеше.
Кога я, Стоене, любеше
невестица люлка люлеше.
Клет да си, Стоене, проклет да си!
Месечинкина клетва най-боли!
Невестина сълза най-тежи!
Тебе ще огън да гори!
Тебе ще мъка да души!
Цял живот жива-разлъка!
Кога вълчица завие,
твоята душа да вие!
Кога ветер засвири,
твоят кавал да плаче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
