Месечинка Стоян кълнеше
Месечинке, ле, Небеснице,
що Месечинке изгрея
на бяла деня, на пладне?!
Вълчица ли стадо ще души,
огън ли плевня ще гори?
- Стоене, Дели Стоене,
Стоене, ле, баш кехая,
помниш ли , Стоене, знаеш ли
га ходи лани по Драмско?
Га люби мома драмчанка?
А пък си беше невестин...
Кога И коси милваше,
невестица ти кърмеше.
Кога я, Стоене, любеше
невестица люлка люлеше.
Клет да си, Стоене, проклет да си!
Месечинкина клетва най-боли!
Невестина сълза най-тежи!
Тебе ще огън да гори!
Тебе ще мъка да души!
Цял живот жива-разлъка!
Кога вълчица завие,
твоята душа да вие!
Кога ветер засвири,
твоят кавал да плаче!
© Красимир Дяков All rights reserved.