Метач на отлетелите мечти
МЕТАЧ НА ОТЛЕТЕЛИТЕ МЕЧТИ
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно,
ям – квото дал Бог, спя – където падне,
не пия само подово масло,
дошъл съм на света от ден до пладне
и никому до днес не сторих зло,
прегръщам през ролетки километри
цветя и хора, птици и треви,
и песните ми, Господи, са светли! –
и искам по вода да ви върви,
така и не успях да се науча
да пея в точно правилния хор,
с какво заслужих тъпата си участ
да съм бурма в световния мотор,
и – ако днес живеем шок и ужас,
аз ще забия в мрамора пети.
Във храма на Поезията служа –
метач на отлетелите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
