Метаморфоза
МЕТАМОРФОЗА
Изгубих очите си
от взиране
в пътя,
по който си тръгна.
Изгубих душата си -
хукнала
след теб
да те търси.
Не усещам
нозете си...
по пътища
прашни преминали...
Ръцете...
и те са ми -
чужди, изстинали...
Забравени мигове
в паметта ми
се връщат...
Неизречени истини
в мъка
превръщат...
Неказани
думи
погледи, чувства...
Всичко изгубих!
Вече не съм същата!
Изгубих очите си
от взиране
в пътя,
по който си тръгна.
Изгубих душата си -
хукнала
след теб
да те търси.
Не усещам
нозете си...
по пътища
прашни преминали...
Ръцете...
и те са ми -
чужди, изстинали...
Забравени мигове
в паметта ми
се връщат...
Неизречени истини
в мъка
превръщат...
Неказани
думи
погледи, чувства...
Всичко изгубих!
Вече не съм същата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Никилова Всички права запазени
