29.05.2008 г., 14:08 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Любовна
665 0 4
МЕТАМОРФОЗА

Изгубих очите си
от взиране
в пътя,
по който си тръгна.

Изгубих душата си -
хукнала
след теб
да те търси.

Не усещам
нозете си...
по пътища
прашни преминали...

Ръцете...
и те са ми -
чужди, изстинали...

Забравени мигове
в паметта ми
се връщат...

Неизречени истини
в мъка
превръщат...

Неказани
думи
погледи, чувства...

Всичко изгубих!
Вече не съм същата!

© Христина Никилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??