maiaan (Мая Ангелова)
134 337
26.09.2015 г., 10:42 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Бели стихове
756 0 7

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
Поглъщаш със поглед нова ми форма.
Бях ларва, какавида, сякаш бях загубена
в живота си със старите и прашни норми.
Успях сама крилете да разперя
усетих инстинктивно снопче светлина
и като всяка пеперуда (не от вчера)
сама политнах към страстта.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Мария!Поздрави!
  • Близка те чувствам, Мая! Една от стихосбирките ми се казваше "Връх за пеперуди". Може би за това!
  • Чувствам се като полетяла пеперуда! Благодаря!
  • "Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
    Поглъщаш с поглед новата ми форма.
    Бях ларва,какавида,сякаш бях загубена
    в живота си със старите и прашни норми."Поздрави,Мая!vbox7.com/play:ce743d3
  • Благодаря, че харесахте стиха!
  • Гъсеница
    Какавида. Пашкулът дали е затвор или дом?
    Очакване. Страдание. Метаморфоза...
    Пеперуда! Душата съблечи!
    Родило се е новото ти Аз! Макар и уязвимо...
    Лети, лети, лети!
  • Интересни са тези метаморфози, Мая! Припомняш ни, че всички в някакава степен имаме съдбата на пеперудите:

    "С омраза зад прозорците ни чакат.
    Нима вина е сред нощта да се събудиш,
    за да потърсиш светлина.
    Една след друга лампите угасват.
    Луната свети, но далеч от нас.
    Летим към светлини неясни.
    До изгрева, пред който ще положим
    отпадналите си крила...!"

    Поздравление за интересния стих!
Предложения
: ??:??