26.09.2015 г., 10:42

Метаморфоза

961 0 7

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
Поглъщаш със поглед нова ми форма.
Бях ларва, какавида, сякаш бях загубена
в живота си със старите и прашни норми.
Успях сама крилете да разперя
усетих инстинктивно снопче светлина
и като всяка пеперуда (не от вчера)
сама политнах към страстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Мария!Поздрави!
  • Близка те чувствам, Мая! Една от стихосбирките ми се казваше "Връх за пеперуди". Може би за това!
  • Чувствам се като полетяла пеперуда! Благодаря!
  • "Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
    Поглъщаш с поглед новата ми форма.
    Бях ларва,какавида,сякаш бях загубена
    в живота си със старите и прашни норми."Поздрави,Мая!vbox7.com/play:ce743d3
  • Благодаря, че харесахте стиха!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...