Sep 26, 2015, 10:42 AM

Метаморфоза

966 0 7

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
Поглъщаш със поглед нова ми форма.
Бях ларва, какавида, сякаш бях загубена
в живота си със старите и прашни норми.
Успях сама крилете да разперя
усетих инстинктивно снопче светлина
и като всяка пеперуда (не от вчера)
сама политнах към страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Мария!Поздрави!
  • Близка те чувствам, Мая! Една от стихосбирките ми се казваше "Връх за пеперуди". Може би за това!
  • Чувствам се като полетяла пеперуда! Благодаря!
  • "Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
    Поглъщаш с поглед новата ми форма.
    Бях ларва,какавида,сякаш бях загубена
    в живота си със старите и прашни норми."Поздрави,Мая!vbox7.com/play:ce743d3
  • Благодаря, че харесахте стиха!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...