изречена (Мая Попова)
325 6801
12.12.2007 г., 15:58 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Любовна
2077 1 50
 

Каквото ти казах, все истина беше.

В такава любов няма място лъжата.

От щастие цялото тяло болеше.

Несвикнал на обич - това дотежа ти.

Измисли си своите вятърни мелници.

Залута се в тъмна гора от химери.

Последваха куп илюзорни съперници -

във всичко край тебе заплаха намери.

Забравил крилата си, сам предпочете

на тъмна черупка да кажеш „мой дом".

Ти - някога реещ се гордо в небето -

избра да намериш в тревата подслон.

Животът със охлюв не бе по вкуса ми.

Не можех да дишам сред ниска трева.

Такава любов беше просто безумна -

залепнах във кал, а копнях синева.

Събрала последните капчици сила

(а в силната роля се чувствах нелепо)

си тръгнах несгодна, недрага, немила...

С изстиваща обич в две парещи шепи.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста сме хората които неможем да дишаме "сред ниска трева"...Малко са хората, които успяват да го кажат толкова добре!Браво!!!
  • "Такава любов беше просто безумна -
    залепнах във кал, а копнях синева.
    Събрала последните капчици сила
    (а в силната роля се чувствах нелепо)
    си тръгнах несгодна, недрага, немила...
    С изстиваща обич в две парещи шепи."

    ТИ го каза !
    И аз си тръгнах така ...
    Сякаш си чела в душата ми ...
    Благодаря ти !!!
  • страхотно!браво Мая неветоятни стихове имаш.Чета ги с удоволствие
  • Разтърсващо,
    но силата е в слабостта
    да обичаш свободата в любовта...
    Браво, Мая, изречено е.
  • Нямам думи... Просто перфектно
  • Вълшебница!
  • Мая,ти си невероятна!Щастлива съм,че срещнах творчеството ти днес!!!
    Имаш дарба да четеш в душите на хората!Благодаря ти,че те има!
  • Поздрав, Мая!
    Прекрасен, силен стих!
  • Животът със охлюв не бе по вкуса ми.
    Не можех да дишам сред ниска трева.
    Такава любов беше просто безумна -
    залепнах във кал, а копнях синева



    Браво Мая.поздравления и тук имаш едно наздраве от мен
  • Браво! Заслужаваш само похвали и аплодисменти!
  • Истинска жена родена за полет!!! Наистина си такава!!!
  • Какво да кажа, Попова... ти си го казала с този стих!!!
    Мога само да те поздравя!
  • тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
    по е понятна тъгата-ненужна, но ярка.
    нашият свят, така справедливо измерен,
    просто не може на всеки да бъде по мярка...
  • Поезия на силна и истинска жена !
    Висока по дух,родена за синева...
    Лирическата не е способна да се
    снишава като трева...
    Голяма си,Мая !!!
    Обичам стиховете ти
    и ги очаквам...
  • Силен стих,особено финала...направо е разтърсващ!
  • Останах безмълвна пред твоя талант,дал живот на това незабравимо стихотворение!
  • Наистина изящен стих!
  • Не мога нищо да цитирам!
    Защото стиха ти просто ме закова!!!
  • "Събрала последните капчици сила

    (а в силната роля се чувствах нелепо)

    си тръгнах несгодна, недрага, немила...

    С изстиваща обич в две парещи шепи."

    Аз пък реших да цитирам края.За разнообразие.И защото много ми хареса!
  • Много ми харесва, оригинално и хубаво!Поздрави!
  • Хареса ми
  • вие сте страхотни! благодаря на всички!
  • Всяка дума е на точното място
    и е малък взрив от емоция.
    Аплодисменти!!!
  • Такава любов беше просто безумна -

    залепнах във кал, а копнях синева.

    Събрала последните капчици сила

    (а в силната роля се чувствах нелепо)

    си тръгнах несгодна, недрага, немила...

    С изстиваща обич в две парещи шепи.
    Страхотно е!
  • Аплодисменти, Мая!!!
    Великолепен стих!!!
  • Запозната съм с поезията ти, Мая.
    Харесва ми, много. Поздравления!
  • Ти - някога реещ се гордо в небето -
    избра да намериш в тревата подслон.

    По-добре трева, отколкото хероин! Як стих!
  • Браво, Мая!Страхотен стих!
  • Мая ти си велика!!!
  • Силно и драматично,а и непримиримост.Стремеж към истинската, възвишената любов.Поздравления за категоричността и хубавата поетика.
  • Вълнуващ стих..НЕ съм много разбираща от поезия, но на това, което ми харесва, веднага ще пиша 6.Защото е адски силно и ..пленява!БРАВО!
  • Особено финала ти! Невероятен текст!
    Браво, Мая!
  • "си тръгнах несгодна, недрага, немила...

    С изстиваща обич в две парещи шепи."
    Разплака ме Мая...и аз нямам коментар, няма нужда от такъв.
    !!!
  • Добра философия, браво за изпълнението!!!
  • Мая, Мая, магьоснице, как успя да го напишеш толкова потресаващо, да ми спреш дъха и да накараш да рукнат реки от сълзи? Благодаря ти, мила, за това прекрасно творение!
  • ...С изстиваща обич в две парещи шепи....

    Прекрасен стих, Мая!!!
  • Поздравления и от мен, прекрасна си!
  • "Животът със охлюв не бе по вкуса ми.

    Не можех да дишам сред ниска трева.

    Такава любов беше просто безумна -

    залепнах във кал, а копнях синева."

    Невероятно силно!Прекрасно е,Мая!
  • Поезия е това!
    Аплодисменти!
  • Стойностно!Бурни аплодисменти!
  • Що ли ми е толкова познато товаПоздравявам те и дано взема пример от теб!!!
  • каква трева...какъв охлюв...
    Ти летиш високо, прекрасна Мая,
    като птица, високо в синевата...
    с обич и възхищение за теб.
  • Прекрасно е!!!
  • Убийствено силно и истинско! Поздрави, Мая!
  • Болезнено!!!
  • "Животът със охлюв не бе по вкуса ми.

    Не можех да дишам сред ниска трева.

    Такава любов беше просто безумна -

    залепнах във кал, а копнях синева."

    Останах без дъх!Невероятна си!Господи колко е истинско!

  • Това стихотворение, няма нужда от коментар. Достатъчно е крещящо...

    А Ти... Ти си една невероятна Поетеса!
  • Прекрасно!!Нямам думи...
  • Нямам думи!!!Поздрави!!!Великолепно е!!!
  • "Животът със охлюв не бе по вкуса ми.

    Не можех да дишам сред ниска трева."

    ...
    Бездумна съм!!!
Предложения
: ??:??