28.11.2015 г., 22:12

Метаморфозата човешка

376 0 0

      Метаморфозата човешка

 

Той бе човек готов за слава.

И се стремеше към това.

И на върха стоеше здраво,

не беше лукова глава

 

Дружеше той със политици,

а му помагаха и те.

И защитаван  от ритници,

чрез тях той почна да расте.

 

И той достигна до върха си,

направен бе"академик",

така бедите си изръси

и сметна сам, че е велик!

 

Но той след някоя година,

след пенсията взе бастун,

и това стана причина,

да стане без пера паун!

  16.04.2015г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...