Метаморфози
Метаморфози…
Животът ми на пачи крак върти се,
разхвърля, преподрежда всичко в мен.
Не пъдя вещерското – няма смисъл –
стъмни отдавна светлия ми ден.
Напразно своя път с цветчета рози
неистово посипвах – газех кал,
а цветният ми стих, в безлична проза
магьосан, скиташе осиротял.
Без смисъл пазех в детския си спомен
вълшебни дни на слънце и любов.
Светът студен – тъй чужд и тъй огромен,
за светли пориви не бе готов.
И ето ме – сама, презряна, жалка,
насред гората в дом на пачи крак.
Макар и да щадя дечица малки,
признавам, хапвам възрастни с мерак.
И само някога, в потайни доби,
кога и самотиите заспят,
атавистично някак, безутробно,
усещам – в мен зачева се денят.
И в женската си същност необятна
разтворила и студ, и тъмнота,
вълшебно млада, тиха, непонятна,
в зората пия свежа доброта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
А тая нова придобивка "Известия" е чудо - потребителят може веднага да реагира - иначе само случайност можеше да ме накара да отворя своя по-раншна публикация и да прочета новите коментари
