Метаморфози…
Животът ми на пачи крак върти се,
разхвърля, преподрежда всичко в мен.
Не пъдя вещерското – няма смисъл –
стъмни отдавна светлия ми ден.
Напразно своя път с цветчета рози
неистово посипвах – газех кал,
а цветният ми стих, в безлична проза
магьосан, скиташе осиротял.
Без смисъл пазех в детския си спомен
вълшебни дни на слънце и любов.
Светът студен – тъй чужд и тъй огромен, ...