8.07.2010 г., 12:06

Миг

682 0 2

Миг

 

Нощта събуди чувства изоставени

изпрати ги в самотното сърце

там срещнаха се с мигове забравени

разбили се във тъжното море

 

смутени мисли литнаха в забвение

отрекли се от всичко на света

напълниха се шепите с вълнение

заля ни пак забравена вълна

 

и вкусихме любовното вълшебство

позната тръпка в нас се загнезди

отдадохме се пак на сладко робство

по вените разляха се мечти...

 

08.07.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...