Senni (Силвия)
162 1968
23.12.2007 г., 8:51 ч.

Миг 

  Поезия » Философска
592 0 15

Миг от самота,

трудно е да се поеме

само малък миг от вечността,

но как да падна на колене?

Как с компромис да го върна,

как към теб да се обърна?

Миг от самота,

вълшебно е изпратен,

миг на личността,

във който сетивата пият жадно,

незадоволени

болките от тебе и от мене.

Миг от самота,

кристално е прозрачен,

само тайнствен миг,

защо да плачем,

защо да жалим ний за дните,

оставихме ги тъй протрити.

Остивихме ги с кръпки облепени,

забравени, че са от нас родени,

заглъхващи във стоновете звездни,

но, въпреки това изпращащи надежди.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??