Миг
Миг от самота,
трудно е да се поеме
само малък миг от вечността,
но как да падна на колене?
Как с компромис да го върна,
как към теб да се обърна?
Миг от самота,
вълшебно е изпратен,
миг на личността,
във който сетивата пият жадно,
незадоволени
болките от тебе и от мене.
Миг от самота,
кристално е прозрачен,
само тайнствен миг,
защо да плачем,
защо да жалим ний за дните,
оставихме ги тъй протрити.
Остивихме ги с кръпки облепени,
забравени, че са от нас родени,
заглъхващи във стоновете звездни,
но, въпреки това изпращащи надежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
