23.12.2007 г., 8:51

Миг

816 0 15

Миг от самота,

трудно е да се поеме

само малък миг от вечността,

но как да падна на колене?

Как с компромис да го върна,

как към теб да се обърна?

Миг от самота,

вълшебно е изпратен,

миг на личността,

във който сетивата пият жадно,

незадоволени

болките от тебе и от мене.

Миг от самота,

кристално е прозрачен,

само тайнствен миг,

защо да плачем,

защо да жалим ний за дните,

оставихме ги тъй протрити.

Остивихме ги с кръпки облепени,

забравени, че са от нас родени,

заглъхващи във стоновете звездни,

но, въпреки това изпращащи надежди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...