Миг
Миг от самота,
трудно е да се поеме
само малък миг от вечността,
но как да падна на колене?
Как с компромис да го върна,
как към теб да се обърна?
Миг от самота,
вълшебно е изпратен,
миг на личността,
във който сетивата пият жадно,
незадоволени
болките от тебе и от мене.
Миг от самота,
кристално е прозрачен,
само тайнствен миг,
защо да плачем,
защо да жалим ний за дните,
оставихме ги тъй протрити.
Остивихме ги с кръпки облепени,
забравени, че са от нас родени,
заглъхващи във стоновете звездни,
но, въпреки това изпращащи надежди.
© Силвия All rights reserved.
