Самодива (Вики)
535 5962
4.05.2008 г., 12:37 ч.

Миг 

  Поезия
869 1 14
Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,
ангел светъл от храма сакрален.

Подари ми криле, подари ми мечти,
над гори и скали ме понесе,
звезден порив обагри ми скучните дни -
всички дребни въпроси отнесе.

Разтопи ме в мъгла, в светлина ме обля,
озари ме на пламък с искрите.
Както счупен кристал отразява света,
водопад отрази ми в очите.

После леко изчезна и пак бях сама.
С тиха радост, която разплаква,
с поглед друг, омагьосан приемах света -
по-различен и по-неочакван.

Беше сън, беше вик, беше приказен зов,
долетял (откъде ли?) през времето,
беше властна магия и тих благослов,
беше миг на единство с Вселената.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??