May 4, 2008, 12:37 PM

Миг

  Poetry
1.1K 1 14
Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,
ангел светъл от храма сакрален.

Подари ми криле, подари ми мечти,
над гори и скали ме понесе,
звезден порив обагри ми скучните дни -
всички дребни въпроси отнесе.

Разтопи ме в мъгла, в светлина ме обля,
озари ме на пламък с искрите.
Както счупен кристал отразява света,
водопад отрази ми в очите.

После леко изчезна и пак бях сама.
С тиха радост, която разплаква,
с поглед друг, омагьосан приемах света -
по-различен и по-неочакван.

Беше сън, беше вик, беше приказен зов,
долетял (откъде ли?) през времето,
беше властна магия и тих благослов,
беше миг на единство с Вселената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...