4 may 2008, 12:37

Миг

  Poesía
1K 1 14
Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,
ангел светъл от храма сакрален.

Подари ми криле, подари ми мечти,
над гори и скали ме понесе,
звезден порив обагри ми скучните дни -
всички дребни въпроси отнесе.

Разтопи ме в мъгла, в светлина ме обля,
озари ме на пламък с искрите.
Както счупен кристал отразява света,
водопад отрази ми в очите.

После леко изчезна и пак бях сама.
С тиха радост, която разплаква,
с поглед друг, омагьосан приемах света -
по-различен и по-неочакван.

Беше сън, беше вик, беше приказен зов,
долетял (откъде ли?) през времето,
беше властна магия и тих благослов,
беше миг на единство с Вселената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...