4 мая 2008 г., 12:37

Миг

1.1K 1 14
Беше сън, беше вик, беше зов,
беше звън на камбана, кристален,
беше властна магия и тих благослов,
ангел светъл от храма сакрален.

Подари ми криле, подари ми мечти,
над гори и скали ме понесе,
звезден порив обагри ми скучните дни -
всички дребни въпроси отнесе.

Разтопи ме в мъгла, в светлина ме обля,
озари ме на пламък с искрите.
Както счупен кристал отразява света,
водопад отрази ми в очите.

После леко изчезна и пак бях сама.
С тиха радост, която разплаква,
с поглед друг, омагьосан приемах света -
по-различен и по-неочакван.

Беше сън, беше вик, беше приказен зов,
долетял (откъде ли?) през времето,
беше властна магия и тих благослов,
беше миг на единство с Вселената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...