5.07.2009 г., 0:38

Миг

831 0 15

Светлинен лъч

в тъмното небе

дойде и в миг

                порази

невярващи души.

О, души - човешки - земни,

прогледнете -

слепци - вековни,

погледнете в тоз

                лъч светъл,

                        искрящ,

                        еднолик,

наречен Бог - през вековете земни.

Лъч, ти сило неземна,

поспри, подай стрели

                           седемцветни,

и пробий таз тъмнина вековна,

в човешките невярващи души.

И нека Бог възхвали

тоз чуден миг,

светъл и искрящ,

и той в Любов се нека

                           претвори,

във всяко човешко същество!

 

1994г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...