5.07.2009 г., 0:38

Миг

833 0 15

Светлинен лъч

в тъмното небе

дойде и в миг

                порази

невярващи души.

О, души - човешки - земни,

прогледнете -

слепци - вековни,

погледнете в тоз

                лъч светъл,

                        искрящ,

                        еднолик,

наречен Бог - през вековете земни.

Лъч, ти сило неземна,

поспри, подай стрели

                           седемцветни,

и пробий таз тъмнина вековна,

в човешките невярващи души.

И нека Бог възхвали

тоз чуден миг,

светъл и искрящ,

и той в Любов се нека

                           претвори,

във всяко човешко същество!

 

1994г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...