5 jul 2009, 0:38

Миг

835 0 15

Светлинен лъч

в тъмното небе

дойде и в миг

                порази

невярващи души.

О, души - човешки - земни,

прогледнете -

слепци - вековни,

погледнете в тоз

                лъч светъл,

                        искрящ,

                        еднолик,

наречен Бог - през вековете земни.

Лъч, ти сило неземна,

поспри, подай стрели

                           седемцветни,

и пробий таз тъмнина вековна,

в човешките невярващи души.

И нека Бог възхвали

тоз чуден миг,

светъл и искрящ,

и той в Любов се нека

                           претвори,

във всяко човешко същество!

 

1994г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...