Миг

Kasch (Зл Павлова)
95 11

22.11.2011 г., 16:46 ч.

Поезия » Любовна

632 0 4

Откраднах миг от тишината,

във шепи стоплих го с дъха си,

кафяво, златно, тихо, есенно -

със свойта обич те поръсих.

Под босите ми пръсти шепне

земята, вече отмаляла,

и чака твоите неми стъпки,

душата си със мойта сляла.

Очите ми те виждат в мрака

и топли капки се отронват,

а устните ми жадно чакат

пияни твоите да срещнат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.