Миг

Nov 22, 2011, 4:46 PM

Poetry » Love

698 0 4

Откраднах миг от тишината,
във шепи стоплих го с дъха си,
кафяво, златно, тихо, есенно -
със свойта обич те поръсих.
Под босите ми пръсти шепне
земята, вече отмаляла,
и чака твоите неми стъпки,
душата си със мойта сляла.
Очите ми те виждат в мрака
и топли капки се отронват,
а устните ми жадно чакат
пияни твоите да срещнат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Миг

Want to read more?

Random works