Kasch (Зл Павлова) Kasch (Зл Павлова)
95
Nov 22, 2011, 4:46 PM

Миг

  Poetry » Love
844 0 4

Откраднах миг от тишината,

във шепи стоплих го с дъха си,

кафяво, златно, тихо, есенно -

със свойта обич те поръсих.

Под босите ми пръсти шепне

земята, вече отмаляла,

и чака твоите неми стъпки,

душата си със мойта сляла.

Очите ми те виждат в мрака

и топли капки се отронват,

а устните ми жадно чакат

пияни твоите да срещнат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0