Миг

22 нояб. 2011 г., 16:46

Поэзия » Любовная

663 0 4

Откраднах миг от тишината,
във шепи стоплих го с дъха си,
кафяво, златно, тихо, есенно -
със свойта обич те поръсих.
Под босите ми пръсти шепне
земята, вече отмаляла,
и чака твоите неми стъпки,
душата си със мойта сляла.
Очите ми те виждат в мрака
и топли капки се отронват,
а устните ми жадно чакат
пияни твоите да срещнат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Миг

Искате да прочетете повече?

Предложения