15.12.2008 г., 0:36

Миг

1.4K 0 2
Мигът е моето желание.
Последен миг
да прогоня това дяволско създание.
Последен миг,
за да разбера житейското си послание.
Само един миг ми е нужен.
Един миг колкото цяла вечност.
Една крачка - цяла магистрала.
Една капка - цял океан.
Един камък - цяла скала.
Просто един миг колкото вечност.
Само от това се нуждая аз.
И в момента чакам в захлас.
Един последен дъх
да усетя аромата на живота.
Един последен поглед,
за да видя цялата вселена.
Един миг,
за да завърша жизнения си път!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предстоят ни,но това не значи,че и ние не усещаме самота и мъка понякога...и е хубаво да ги заключваме в листа =)Стихът ми хареса =)
  • А бе, дЕца, не толкова черногледо.
    Колко красиви неща ви предстоят.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...