24.04.2010 г., 20:57 ч.

Миг 

  Поезия
949 0 7

 

Миг

 

 

Животът ми започна в една далечна зима,

в звуците на химн и в светлината на заря.

Всъщност не е важно точно откога ме има,

не е важно нито докога ще продължа...

 

Днес живея в сянката на изморена птица,

сянка без криле, която рядко се показва.

В блясък от короната на дрипава кралица,

в чийто сън ме има, ала тя не забелязва.

 

Имам много форми и понякога ги сменям,

знам да имитирам и свистене на камшик.

Нощем черен лебед или бяла сова денем,

ала ми се случва и да бъда прост човек...

 

Често пиша рими с тебешир върху стените,

после гледам как дъждът ги трие без пощада.

Страх ме е от тъмното, от фалша... от иглите.

Страх ме е от сънищата, във които падам.

 

Сянка съм, от черните, но имам свои сенки,

те пълзят по мене и без слънце, и без свещ.

А в сърцето мое има само куп прашинки,

но горят във него като въглени във пещ.

 

И духът ми ангел е, завързан за радиатор,

от онези, дето нямат нужда да са в Рая.

Зная всички думи, но не съм добър оратор

- аз съм просто миг, а в окото ми - безкрая.

 

© Десислава Ценова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Искаше ми се да цитирам нещо тук, но не можах да си избера, всеки ред е страхотен. Поздрави!
  • много го харесах мелодията,мислите,строфите
  • "Често пиша рими с тебешир върху стените,

    после гледам как дъждът ги трие без пощада.

    Страх ме е от тъмното, от фалша... от иглите.

    Страх ме е от сънищата, във които падам."


    Прекрасен стих! Сърдечни поздрави!!!
  • Страхотно откровение, Деси!
    Благодаря за невероятния стих!
    ("завързан", бих сменил с "венчан", например може би...но както казах - невероятен е и така..)
    Поздрав сърдечен!
  • Радвам се, че прочетох!
  • "-аз съм просто миг, а в окото ми - безкрая." - наистина прочувствено
Предложения
: ??:??