Миг
Миг
Животът ми започна в една далечна зима,
в звуците на химн и в светлината на заря.
Всъщност не е важно точно откога ме има,
не е важно нито докога ще продължа...
Днес живея в сянката на изморена птица,
сянка без криле, която рядко се показва.
В блясък от короната на дрипава кралица,
в чийто сън ме има, ала тя не забелязва.
Имам много форми и понякога ги сменям,
знам да имитирам и свистене на камшик.
Нощем черен лебед или бяла сова денем,
ала ми се случва и да бъда прост човек...
Често пиша рими с тебешир върху стените,
после гледам как дъждът ги трие без пощада.
Страх ме е от тъмното, от фалша... от иглите.
Страх ме е от сънищата, във които падам.
Сянка съм, от черните, но имам свои сенки,
те пълзят по мене и без слънце, и без свещ.
А в сърцето мое има само куп прашинки,
но горят във него като въглени във пещ.
И духът ми ангел е, завързан за радиатор,
от онези, дето нямат нужда да са в Рая.
Зная всички думи, но не съм добър оратор
- аз съм просто миг, а в окото ми - безкрая.
© Десислава Ценова All rights reserved.
