31.10.2007 г., 17:32 ч.

Mиг от живота ми 

  Поезия » Бели стихове
633 0 5

Миг от живота ми

 

(На М.)

 

Аз ти подарих миг от живота си,
а ти ме прегърна и духна в миглите ми
като глухарче...
Чакаше мечтите ти да се сбъднат.
Погали замислено лицето ми.
Едва докосна ръката ми.
Затворих очи и те нямаше...
Бе изчезнал и от сънищата ми.

Аз ти подарих миг от живота си,
а ти преплете пръсти в косите ми
и се изпари с вятъра...
Аз се загледах в безкрая
и там съзрях образа ти -
силуетът на невидимия чар....
Ти беше там... и не особено типичен.
Затворих очи и те нямаше...

Аз ти подарих миг от живота си
и в този миг открих, че целият ми живот е твой...
Не ти го казах, но ти го разбра
и този път не побягна...
Беше до мен и ти се искаше да ме познаваш по-добре...
Но беше твърде късно...
Затворих очи и си представих, че те няма...

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Стеф.Поздрави за прекрасните стихотворения,които пишеш.
  • благодаря и на трима ви за коментарите...благодаря, че четете нещата ми!!!!
  • Прекрасно стихче..! Наистина останах без думи, очарователно е... поздравления за невероятната творба, много ми хареса!
  • Животът е това, което си представим, че е!Много мъдро!
  • Съвършен финал!!!
Предложения
: ??:??