31.10.2007 г., 17:32

Mиг от живота ми

870 0 5

Миг от живота ми

 

(На М.)

 

Аз ти подарих миг от живота си,
а ти ме прегърна и духна в миглите ми
като глухарче...
Чакаше мечтите ти да се сбъднат.
Погали замислено лицето ми.
Едва докосна ръката ми.
Затворих очи и те нямаше...
Бе изчезнал и от сънищата ми.

Аз ти подарих миг от живота си,
а ти преплете пръсти в косите ми
и се изпари с вятъра...
Аз се загледах в безкрая
и там съзрях образа ти -
силуетът на невидимия чар....
Ти беше там... и не особено типичен.
Затворих очи и те нямаше...

Аз ти подарих миг от живота си
и в този миг открих, че целият ми живот е твой...
Не ти го казах, но ти го разбра
и този път не побягна...
Беше до мен и ти се искаше да ме познаваш по-добре...
Но беше твърде късно...
Затворих очи и си представих, че те няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Стеф.Поздрави за прекрасните стихотворения,които пишеш.
  • благодаря и на трима ви за коментарите...благодаря, че четете нещата ми!!!!
  • Прекрасно стихче..! Наистина останах без думи, очарователно е... поздравления за невероятната творба, много ми хареса!
  • Животът е това, което си представим, че е!Много мъдро!
  • Съвършен финал!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...