19.09.2007 г., 15:02

Миг от любовта

1.3K 0 8





От колко време с теб

танцувахме  в снега

и тишината с нас

бе огнения глас?

И колко летни дъждове

прелиствахме,

в страниците от любов?

От колко лунни дни

се сливахме в мечта,

чувствахме се тъй безсилни

от страстта?

И колко изгреви, слова

и искрена

със мен ти сподели?

От колко стъпки аз живеех за мига,

за твойте тайни,
                       боси гонехме брега

и прелестна ти,
                   развълнувана като море,

ти прие ме със любов?

От колко чаши жажда устните изпивахме

и с дланите ни
                       в нас небе рисувахме?

Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите

        и аз приех те, любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...