19.09.2007 г., 15:02

Миг от любовта

1.3K 0 8





От колко време с теб

танцувахме  в снега

и тишината с нас

бе огнения глас?

И колко летни дъждове

прелиствахме,

в страниците от любов?

От колко лунни дни

се сливахме в мечта,

чувствахме се тъй безсилни

от страстта?

И колко изгреви, слова

и искрена

със мен ти сподели?

От колко стъпки аз живеех за мига,

за твойте тайни,
                       боси гонехме брега

и прелестна ти,
                   развълнувана като море,

ти прие ме със любов?

От колко чаши жажда устните изпивахме

и с дланите ни
                       в нас небе рисувахме?

Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите

        и аз приех те, любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...