От колко време с теб
танцувахме в снега
и тишината с нас
бе огнения глас?
И колко летни дъждове
прелиствахме,
в страниците от любов?
От колко лунни дни
се сливахме в мечта,
чувствахме се тъй безсилни
от страстта?
И колко изгреви, слова
и искрена
със мен ти сподели?
От колко стъпки аз живеех за мига,
за твойте тайни,
боси гонехме брега
и прелестна ти,
развълнувана като море,
ти прие ме със любов?
От колко чаши жажда устните изпивахме
и с дланите ни
в нас небе рисувахме?
Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите
и аз приех те, любов?
© Христо Все права защищены