Sep 19, 2007, 3:02 PM

Миг от любовта

  Poetry
1.3K 0 8





От колко време с теб

танцувахме  в снега

и тишината с нас

бе огнения глас?

И колко летни дъждове

прелиствахме,

в страниците от любов?

От колко лунни дни

се сливахме в мечта,

чувствахме се тъй безсилни

от страстта?

И колко изгреви, слова

и искрена

със мен ти сподели?

От колко стъпки аз живеех за мига,

за твойте тайни,
                       боси гонехме брега

и прелестна ти,
                   развълнувана като море,

ти прие ме със любов?

От колко чаши жажда устните изпивахме

и с дланите ни
                       в нас небе рисувахме?

Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите

        и аз приех те, любов?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...