19 sept 2007, 15:02

Миг от любовта

  Poesía
1.3K 0 8





От колко време с теб

танцувахме  в снега

и тишината с нас

бе огнения глас?

И колко летни дъждове

прелиствахме,

в страниците от любов?

От колко лунни дни

се сливахме в мечта,

чувствахме се тъй безсилни

от страстта?

И колко изгреви, слова

и искрена

със мен ти сподели?

От колко стъпки аз живеех за мига,

за твойте тайни,
                       боси гонехме брега

и прелестна ти,
                   развълнувана като море,

ти прие ме със любов?

От колко чаши жажда устните изпивахме

и с дланите ни
                       в нас небе рисувахме?

Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите

        и аз приех те, любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...