19 sept 2007, 15:02

Миг от любовта

  Poesía
1.3K 0 8





От колко време с теб

танцувахме  в снега

и тишината с нас

бе огнения глас?

И колко летни дъждове

прелиствахме,

в страниците от любов?

От колко лунни дни

се сливахме в мечта,

чувствахме се тъй безсилни

от страстта?

И колко изгреви, слова

и искрена

със мен ти сподели?

От колко стъпки аз живеех за мига,

за твойте тайни,
                       боси гонехме брега

и прелестна ти,
                   развълнувана като море,

ти прие ме със любов?

От колко чаши жажда устните изпивахме

и с дланите ни
                       в нас небе рисувахме?

Kакво направи - полудяха и звездите,
сърцето във гърдите

        и аз приех те, любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...