Миг от вечност
душата с възрастта по-млада става...
И вместо да угасва моят порив,
в сърцето ми по-... Дяволчето шава...
Уж мъдрост трупах толкова години...
Със ум и разум чувствата дресирах...
Заключвах ги във сейфове от рими,
от мен си като луда галопирах...
Зазиждах се, затварях се в идеала,
та в мир и сговор да съм с Обществото...
Маскирах се, че фен съм на морала,
но корабче ми плуваше в окото...
Сега събличам всичките си роли...
Разхвърлям ги с небрежна хаотичност...
Душата ми за миг от вечност моли
за истинската... моята първичност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени