Миг вечност
Една вечност се роди в онзи миг.
Един спомен, пронизан от вик.
Една любов не оцеля,
една омраза сърцата завладя.
Толкова близо и толкова далече...
В сърцата не остана близост вече.
Изневярата осъди го на самота,
а нея, да плаче и да страда.
В онзи миг умираше любовта.
В онзи спомен остана само празнота.
В онези очи блясък не остана,
а вместо това нещастие настана.
Един спомен, пронизан от вик.
Една любов не оцеля,
една омраза сърцата завладя.
Толкова близо и толкова далече...
В сърцата не остана близост вече.
Изневярата осъди го на самота,
а нея, да плаче и да страда.
В онзи миг умираше любовта.
В онзи спомен остана само празнота.
В онези очи блясък не остана,
а вместо това нещастие настана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Малева Всички права запазени
