Миг във вечността...
Миг във вечността...
Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича...
Думите не стигат... и в дела се превръщат,
чувствата окриляват душата...,
навигиран от гласа и от стъпките ти
следвам любовта... и живота...
Не знам откога, защо и как
небето виждам в очите ти...,
но знам, че каквото и да се случи
изричам обичта в обятията ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
