nicciart.1 (Николай) nicciart.1 (Николай)
21
May 19, 2016, 5:48 PM

Миг във вечността...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

 

Миг във вечността...

 

Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича...

Думите не стигат... и в дела се превръщат,

чувствата окриляват душата...,
навигиран от гласа и от стъпките ти

следвам любовта... и живота...

Не знам откога, защо и как
небето виждам в очите ти...,

но знам, че каквото и да се случи 
изричам обичта в обятията ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0