nicciart.1 (Николай) nicciart.1 (Николай)
21
May 19, 2016, 5:48 PM

Миг във вечността...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

 

Миг във вечността...

 

Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича...

Думите не стигат... и в дела се превръщат,

чувствата окриляват душата...,
навигиран от гласа и от стъпките ти

следвам любовта... и живота...

Не знам откога, защо и как
небето виждам в очите ти...,

но знам, че каквото и да се случи 
изричам обичта в обятията ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0