palenka (П Антонова)
505 18447
7.07.2021 г., 21:43 ч.  

Миг във вечността 

  Поезия
340 4 6

Полазени от първите лъчи на утрото, проблясват капките роса.

След оня миг на непрогледната тъма, на изгрева на кладата,

в ефирно розова жарава удавена размива се нощта,

настъпва кръговратно прероден денят.

 

Изгаря безпристрастно слънцето следите на греха,

пътеки две, посоки две, и разделени на по две сърца,

до болка стиснати очи, без драма, без сълзи,

преди отново ние да се превърне в аз и ти.

 

Преди отново вечерта загадъчна да се завърне,

след уморения от галопиране  в очакване пореден ден:

ще тънеш в самота и ще броиш минутите до сутринта,

или в омая ще пулсираш трепетно прегърнат?

 

За оня миг на непрогледната тъма, изгубил се във времето

миг цял живот във вечността, човек продава си душата,

с надеждата пътеката дано е пътят, самотните минути

в кладата да се стопят, с росата да се изпари грехът.

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мини! Дано! 🌷
  • Самотните минути, да се стопят, грехът да се отмие от росата! Хареса ми и се надявам, да се случи! Поздрав!
  • Пепи, права си! Мятам коментара ти във въображаемите ми “Любими Коментари” 😊😊
  • Зиг - обърни се назад: не е ли животът ни низ от мигове? Миг, в който се усетил коя е любимата жена? Миг, в който си се почувствал победител над самия себе си? Миг, който преодоляваме, за да се опълчим срещу демоните си?
    Очи, за да ги виждаме, и сърце, за да ги чувстваме. Колко му е!
    Мигове, които предначертват, предопределят и преобръщат живота ни.
  • Пепи, наистина ти се възхищавам… “миг цял живот във вечността” еххх че и думи нямам. Поздравления!
  • Благодаря! ❤️
Предложения
: ??:??