19.10.2013 г., 20:05

Миг за обич

808 0 0

Миг за обич

 

В мигове притихнали като този

вечерта пие на залеза златото.

Докосване стаено в поглед,

една сълза капва в скута

на измечтаното време.

Ръка в ръка говорят без думи,

очи в очи потъват и събират

вечерта в безумно обичане.

Пишат стих, ласкав като

уюта на капка любов.

Този миг притихване

случва обич, много обич...

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...