12.05.2011 г., 10:59 ч.

Мигове 

  Поезия » Любовна
714 0 1

Докосвай ме! Не спирай!

Сякаш времето е спряло.

Прегръщай ме и ме целувай!

Гали със нежност моето тяло!

 

Главата ми е отмаляла.

Ръцете ми за теб копнеят.

Погледът ми е премрежен.

От щастие ще полудея.

 

Сега сме само ти и аз.

И никой друг не съществува.

В такива мигове разбирам,

че животът ми си струва.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да!..и аз съм го чувствала ,а ти си го написала!Благородно ти завиждам .
Предложения
: ??:??