Докосвай ме! Не спирай!
Сякаш времето е спряло.
Прегръщай ме и ме целувай!
Гали със нежност моето тяло!
Главата ми е отмаляла.
Ръцете ми за теб копнеят.
Погледът ми е премрежен.
От щастие ще полудея.
Сега сме само ти и аз.
И никой друг не съществува.
В такива мигове разбирам,
че животът ми си струва.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
