Докосвай ме! Не спирай!
Сякаш времето е спряло.
Прегръщай ме и ме целувай!
Гали със нежност моето тяло!
Главата ми е отмаляла.
Ръцете ми за теб копнеят.
Погледът ми е премрежен.
От щастие ще полудея.
Сега сме само ти и аз.
И никой друг не съществува.
В такива мигове разбирам,
че животът ми си струва.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
