Мигове
Мигове
Нека с теб сме ловците на мигове -
да препуснем в безумно сафари,
птици в мрака са те - нямат стигане,
нека с устни-куршуми ги галим...
Щом простреляни паднат в мечтите ни,
неспособни да пърхат с криле,
ще им вдъхнем живот от душите си,
ще им свием от длани - сърце...
За да тръгнат по склона на времето,
по ръба, с затрептели нозе,
на гърба натоварили семето,
дето ръж нацъфтява в поле...
разлюляни от зреещи заници,
радост жътнали в ранни зори,
овършали несетните граници
между обич и ласкави дни...
Наедрели из летните угари -
яйчица в гургуличи гнезда,
и излюпени в мислите шугави...
Замълчи... уловихме мига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
