3.08.2011 г., 19:40 ч.

Мигове 

  Поезия » Любовна
815 0 14

Мигове

Нека с теб сме ловците на мигове -
да препуснем в безумно сафари,
птици в мрака са те - нямат стигане,
нека с устни-куршуми ги галим...

Щом простреляни паднат в мечтите ни,
неспособни да пърхат с криле,
ще им вдъхнем живот от душите си,
ще им свием от длани - сърце...

За да тръгнат по склона на времето,
по ръба, с затрептели нозе,
на гърба натоварили семето,
дето ръж нацъфтява в поле...

разлюляни от зреещи заници,
радост жътнали в ранни зори,
овършали несетните граници
между обич и ласкави дни...

Наедрели из летните угари -
яйчица в гургуличи гнезда,
и излюпени в мислите шугави...
Замълчи... уловихме мига!

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??